ШНИЦЕЛЧЕТА ОТ КОПРИВА, МАГДАНОЗ И КОЗЕ СИРЕНЕ

    Преди няколко дни една моя виртуална дружка ми сподели, че нейната майка правела кюфтенца от магданоз. На свой ред аз реших, че ще направя нещо подобно, защото имах доста зелении. Сложих и магданоз плюс козе сиренце и после ядохме с охота.

Ето резултата с добавката на млечен сос с пресен чесън и копър.

ПРОДУКТИ:

3 яйца

10 равни суп. лъж. брашно

малко сол

100 г прясно козе сирене на „ Жоси”

1 чиния / с връх/ коприва

същото количество свеж магданоз

олио- за пържене

………………………..

За соса:

1 кофичка кисело мляко

няколко стръкчета пресен чесън

копър

малко сол

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Разбих  яйцата с брашното и малко сол. Сложих прясното сиренце, измитата  и нарязана на дребно коприва, също така измития и нарязан магданоз. Разбърках добре, гребвах с лъжица от сместа и изпържих щницелчетата.

Млечния сос направих като разбих добре млякото със сол и след това го разбърках с нарязаните на ситно чесън и копър

Много са бързи и вкусни тези шницели. Спестих си времето за паниране на коприва, а и включих сиренце, което им придаде невероятен вкус, и много витаминозен магданоз. Освен, че не поемат много олио, след изваждане ги редя върху домакинска хартия или плътни салфетки, които изтеглят почти цялата мазнина.

 Съвсем скоро ще  направя пак, но вместо коприва ще сложа лапад. Няма начин да не станат също толкова вкусни.

Опитайте ги, няма да сгрешите:).

 6 април 2013 г

ПЕЧЕНО ПИЛЕ С МЕД, ВИНО И ПОДПРАВКИ

Нещо много бързо за вечеря, а освен това и вкусно, крехко и леко. Направо диетично! :)

 ПРОДУКТИ:

1 пиле

2 с. л. мед

30 мл бяло вино

малко олио

сол

мащерка

риган

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Нарязвате пилето на порции и го солите. Обърквате с меда,  виното, олиото и подправките. Друго не е необходимо. Печете до кафява коричка на мръвчиците. Преди да го извадите го полейте с получения сос.  

И ... наздраве в тази дъждовна вечер!

.......................................................................................................................................................

15 април 2013 г

НАХУТЕНА ЧОРБА

Този прословут нахут ме вкара в приключения. Много го харесвам, но досега само  консервиран бях купувала. Да взема аз да ида на Румъния и да си купя от техния Карфур сух нахут. Трябвало да го накисна за 12 часа във вода. Ами накиснах го. И като се започна едно варенееее... Час, та два, че три и.. чак до 4 часа. А той- хлопа ли, хлопа из тенджерата. После питах  в една кулинарна група къде и в какво сбърках. Получих различни отговори: вероятно бил фуражен, трябвало да го варя в тенджера под налягане/ аха, на един познат гръмна такава тенджера с леща, та направи после ремонт на апартамента си/, със сода трябвало да го поръся, трябвало да не доливам студена вода, ами само гореща... Хал хабер си нямам всичко ли трябваше да приложа. Та... сварих си го като бобената чорбица, изядохме си го приятно хрупкав и онзи ден в един от нашите градски магазини виждам аз консервиран нахут в буркани. Не се забавих нито миг и купих един буркан, за да видя пък този до каква степен е уврял. Охооо, ами той по- хлопащ и от моя :). Че като ми падна камък от сърцето, че като се успокоих и ето- стъкмих рецептата на чорбицата :).

ПРОДУКТИ:

250 г сух нахут

сол на вкус

3 с. л. олио

2 домата от консерва

1 морков

1 средно голяма глава лук

шепа замразени нарязани чушчици от фризера

чубрица

сух джоджен

сух девесил

магданоз

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Част от него вече го поясних. Киснах го 12 часа. 

Изплакнах го, налях нова вода, в която го варих 15 минути. Излях и тази вода, отново го промих и го сложих в поредната и последна вода, в която си вря до края, а краят / според мен/ настъпи след 4 часа. 

Един час преди да приключа с неговата церемония сложих нарязания лук, чушките, намачканите домати и настъргания морков. Посолих на вкус. 

Пет минути преди окончателния завършек сложих и подправките , а след това казах КРАЙ! Колкото си се сварил, нахуте, толкова. Много весело стана след като моят съпруг се върна от стадиона, където е арбитър на футболните мачове, и от вратата рече: " Още ли вариш нахута?!? Сега ще го изхвърля барабар с тенджерата! " :) :) :). Човекът две полувремена бе изсвирил, а аз още ли да варя варя нахут :). Добре, че бях приключила и вече правех снимчица. Той гребна от паничката и рече: " Ммм, това е много вкусно нещо! " Еееех, че като се зарадвах аз, че като размятах ръцете ииии... разлях купичката , но той ме успокои и рече: " Не се притеснявай, днес е събота  и се ходи на гробища. Има хора  и под нас." 

Та такива ми ти работи с това чудо на природата. На едно ме научи тази случка и то е, че ВТОРИ ПЪТ подобно нещо няма да допусна. Просто ще си купувам консерви  и ще си свиркам :). Стигат ми толкова спомени и високи сметки за тока. 

КРАЙ! :) ТОЧКА! :)

..........................................

29 март 2013 г

ПРОЛЕТЕН ПИРОГ

Взех идеята от рецептата за зелена пица на моята виртуална позната Елисавета Бъчварова.  

 Много ти благодаря, Ели! :)

Нейното си беше пица, но аз промених малко от продуктите, не разделих тестото в две тави, защото исках да се получи нещо по- дебеличко, което да държи ситка на съпруга ми :). Знаете, че обожавам зелениите и нямаше как да не се върна към рецептата, която жената ми сподели още през лятото. Тогава не я изпълних, защото в двора вече ги нямаше тези треволяци, но сега е бол от подобни и затова дойде ред и на нея :).

А вчерашното денонощие ми бе толкова мъчително, безсънно и тежко, че имах нужда да се откъсна от  случилото се и да се отдам на моето хоби.

А пък и нямахме нищо за храна.

Започна ли да готвя- забравям за всичко останало…

ПРОДУКТИ:

500 г брашно

2 яйца

1 ч. ч. кисело мляко

3 с. л. олио

20 г жива мая

50 мл хладка  вода

1 ч. л. сол

1 ч. л. захар

1 ч. л. риган

ЗА ГАРНИРАНЕ:

300 г лапад

1 ч. ч. натрошено сирене

1/ 2 ч. ч. извара

1 ч. ч. кисело мляко

2 с. л. брашно

щипка- две сол

150 г кашкавал

олио- за намазване на тавата

// Умората ми е била факт. Сега виждам, че на снимките липсва олиото, че даже  изварата и кашкавалът :( //

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

От посочените продукти замесих меко тесто, което оставих да втаса до двойно увеличение на обема му.

През това време приготвих гарнировката по следния начин:

1. Почистих  лапада от дебелите жилки, нарязах го и го бланширах за кратко в солена вода. Промих го в гевгир под течаща вода, за да не почернее.

2. Разбърках млякото със солта и брашното.

Тестото вече бе втасало.

Разточих го на питка върху набрашнен плот, която прехвърлих в намазана с олио тава/ най- голямата, която имам/. Върху нея разхвърлях изцедения лапад.

Отгоре разпределих почти равномерно сиренето и изварата, полях с млечната смес и поръсих с настъргания кашкавал.  

Изпекох пирога в предварително загрята на 200 г фурна в продължение точно на 30 минути. Вие не се доверявайте чак толкоз, защото всяка фурна пече различно. Готовността проверявайте с клечка за зъби и с това, че кашкавалът вече е започнал леко да кафенее. Съобразявайте се с вашата печка, за да не ме търсите после и да ми кажете: „ Ти ни излъга и нищо не ни се получи! „

Печивото оставих под мека кърпа около 15 минути, за да си почине , нарязах го и го хапнахме с по чаша- две биричка, а съпругът ми каза: „ Това нещо е много, ама много вкусно! „ Ох, то него, ако го питате, 99 процента от храната, която приготвяме, му е все вкусна J.

 Дай Боже да е жив и здрав и все така да се радва и наслаждава!

 От сърце му го желая!

 Не мога да си представя, че има мъже, които се мръщят на храната, отбутват подправките в нея, търсят друго да ядат, все недоволстват и мърморят, че това или онова не им харесва. Чувала съм подобни отзиви от техните съпруги,  но лично на мен такова нещо не ми е познато. 

Опазил ме Господ от подобни беди!!! :)

........................................................

2 април 2013 г

МАЛАЙ/ румънски специалитет/

   Това е румънски специалитет, който имах удоволствието да видя на много места миналата седмица, когато бях в Румъния. Както баницата в различните краища на нашата страна се прави различно, така и този малай се приготвя по различен начин в техните райони. В ресторанта на хотел „ Сперанта”, в който вечерях, не го предлагаха, но от сервитьорката, която малко разбираше от италиански и английски, успях да разбера как се прави. Аналогичен е на нашия просеник с тази разлика, че го правят със заливка, почти същата като за нашата мусака. Мамалига със сирене и сметана хапнах, но малай- не, което съвсем не ми попречи да пробвам да го направя в нашите български домашни условия. И мамалигата, и малая румънците правят с прясно или узряло, но почти безсолно сирене. Аналогично на техните сирена е нашето прясно козе сирене на „ Жоси” , което много добре се вмества в подобен род тестени блюда.

ПРОДУКТИ:

За тестото:

250 г ситно смляно царевично брашно

4 с. л. пшенично бяло брашно

4 с. л. олио / масло/

2 яйца

150 г прясно козе сирене на „ Жоси”

1 ч. ч. квасено мляко

1 с. л. сол

1 с. л. захар

1 с. л. оцет

1 ч. л. сода за хляб

За заливката:

2 яйца

1 ч. ч. квасено мляко

малко олио- за намазване на тавата

малко брашно- за поръсване на тавата

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Яйцата заедно със солта и захарта разбивам с миксер. При непрекъснато разбиване на най- ниските обороти добавям последователно сиренето, млякото, олиото/ разтопеното масло/ и оцета. Слагам лъжица по лъжица бялото брашно, което предварително съм пресяла и смесила със содата, а след него и царевичното. Получава се тесто, което е малко по- гъсто от кейковото. 

Изсипвам го в намазнена и набрашнена правоъгълна тавичка с размери 30/ 20 см, разстилам го леко с помощта на лъжица и го пека в предварително загрята на 180 градуса фурна в продължение на около 25 минути. 

Изваждам тавата и веднага поливам малая със заливката от разбитите яйца с млякото. 

Връщам тавата отново във фурната и продължавам печенето на същите градуси докато заливката на места започне приятно да кафенее. 

Изваждам го, оставям го леко да поизстине, нарязвам го на парчета и го сервирам с квасено мляко.

На мен много ми допадна рецептата, тъй като аз обожавам всичко, което е приготвено с царевично брашно. А и обичам импровизациите и различната храна и винаги бих опитала ястия от каквато и да са кухня. Можете да ми се доверите и да пробвате рецептата :).

…………………………………………………………………………

Ето я тяхната МАМАЛИГА, сервирана с купчинка цедено квасено мляко, което е разбъркано с безсолно сирене и всичко това полято със сметана. Страхотна вкусотия е, повярвайте. Самата мамалига я „ запичат” на гърне и тя ухае леко на опушено. Не можах да я снимам така, както ми я сервираха, защото хората, с които бях, не можаха да се стърпят да не я опитат и набързо и развалиха формата :(. Колко пъти им казах, че румънците са известни с мамалига и малай, ама те не, та не.. не можели да ядат храната на прасетата. Разровиха набързо моята порция и после веднага си поръчаха и за тях.

……………………………………..

И понеже още съм на румънска вълна- ето няколко снимки от престоя ми там :)

В ЦЕНТЪРА НА БРАШОВ

 .ХОТЕЛ, СПЕРАНТА"

В РЕСТОРАНТА НА ХОТЕЛА- ГР. СИНАЯ

СЛЕД КАФЕТО СУТРИНТА

 С ШЕФКАТА СЛЕД РАБОТНАТА  СРЕЩА :)

 ВРЕМЕ Е И ЗА МАЛКО РАЗВЛЕЧЕНИЯ:

БРАН...ПО ПЪТ КЪМ ЗАМЪКА НА ДРАКУЛА

В САМИЯ ЗАМЪК :)

НЕ МОЖЕ И БЕЗ ШОПИНГ :)

И ТАКА...

ВСИЧКО, КОЕТО БЯХ ЗАПЛАНУВАЛА В РУМЪНИЯ, ГО СВЪРШИХ, НО ЕДНА ОТ ЗАДАЧИТЕ БЕ ДА ВИДЯ ТЕХНИТЕ СПЕЦИАЛИТЕТИ. И УСПЯХ :).

23 и 24 март 2012 г

ЩРУДЕЛ

   Рецептата за него е много стара. Научих я преди повече от 15 години,    когато работех в Рупското училище. Готвачката в стола Люси правеше от него за десерт на учениците. Хареса ми и поисках рецептата. Него снимах най- напред преди 8 години :)..

Беше 1 март  2005 г. След обяд пристигнах от училище с една купчина мартеници от учениците. Оставих ги на масичката в хола и набързо отрязах на дъщеря ми от щрудела, защото вече бе време за следобедна закуска. Налях и чаша мляко и цопнах двете неща до мартениците. Изведнъж пред погледа ми излезе кулинарна картичка и реших, че трябва да си направя снимка. Снимах и ми хареса. От този момент до сега  делото СНИМАНЕ НА БЛЮДА стана задължително.

ПРОДУКТИ:

3 яйца

1 и 1/ 2 ч. ч. захар

/ ако някой не обича толкова сладко,  нека сложи 1 препълнена чаша/

1/ 2 ч. ч. олио

3 средно големи ябълки- обелени, настъргани и изцедени добре от сока им

Днес използвах стерилизирани /в бурканче от лютеница/.

1 равна ч. л. канела

/ можете да промените количеството в зависимост от предпочитанията ви/

1 и 1/ 2 ч. ч. брашно

1 бакпулвер

орехови ядки- най- много да са 1 ч. чаша

малко олио- за намазване на формата/ тавата

малко брашно- за поръсване на формата/ тавата

пудра захар- за поръсване

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Яйцата със захарта разбивам с миксера на максимална степен. Намалявам на бавни обороти и изсипвам олиото. Слагам и обработените ябълки, а след тях канелата. Лъжица по лъжица изсипвам брашното, което предварително съм пресяла и смесила с бакпулвера. Накрая добавям и нарязаните ядки.

Получава се тесто като за кекс.

Намазнявам съда, в който ще пека щрудела. Поръсвам с брашно и изтръсквам добре формата. 

Изсипвам готовото тесто и пека сладкиша в предварително загрята на 180 градуса фурна в продължение на около 50 минути.

Изваждам го от фурната и го оставям 5 минути „ да си почине”, след което леко с ножа бъркам от всички страни на формата, за да се уверя, че се е отделил от нея. Обръщам го  и го поръсвам с пудра захар.

Моята препоръка е да проверявате за неговата готовност чрез боцкане с клечка за зъби, защото времето на печене зависи и от формата/ тавата/. Ако  тестото е разстлано на по- тънко, то ще се изпече по- бързо, но аз го пека във формата за кекс и за по- малко от 50 минути щруделът не може да се изпече.

Гарантирам ви един пухкав, сочен и ароматен ябълков сладкиш и най- вече- бърз и лесен за приготвяне.

.......................................................

Уточнение: Първата снимка е ясно кога е правена- през 2005 година, а останалите снимах днес по време на поредното му приготвяне, защото нямах поетапните стъпки :).

31 март 2013 г


Варианти за друг изглед има още.
В случая сместа е разделена на две и изпечена в отделни правоъгълни съдчета за кейк.

ЗИМЕН БЛАГ БОБ ПО СЕЛСКИ

      Така го приготвяхме някога на село, след като тате „ гътнеше” прасето.

Миналата зима реших да покажа на моя съпруг  що е селска идилия и заедно с него запретнахме ръкави да направим тази бобено- зелева манипулация. Обърнете внимание само колко е здравословна гозбата- та в нея има и свински пръжки / джумерки/ :).  Те са толкова блажни, тежки  и калорични, че не ми се мисли какво се случва в стомаха на човек след техния прием, но пък като се замисля, че някога нашите баби и деди са яли много често подобни храни, веднага се успокоявам.

Та… да си дойда на думата и да напиша необходимите

ПРОДУКТИ:

1 чиния свински пръжки / джумерки ги наричат в някои области на България/

около 300 г зрял боб

1/ 2 малка кисела зелка

2 средно големи глави кромид лук

3 сухи чушки

1 морков

2 домата от консерва

няколко скилидки чесън/ количеството нека да е по ваша преценка/

черен пипер

балканска чубрица

сух джоджен

червен пипер

1 дафинов лист

сол на вкус

3 с. л. олио

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Сварявам боба с дафиновия лист до омекване, а зелето нарязвам и запържвам /или запичам във фурната/ с олиото до готовност. В голяма тенджера запържвам пръжките с нарязаните на ситно лук, чушки и моркови, след което добавям и доматите. Пържа и бъркам до извирането на доматената водичка.

 Слагам изцедения бобец, а след него и зелето Пускам и обелените цели чесънчета и поръсвам гозбата с черния и червен пипер, стрития джоджен и чубрицата. Соля, ако е необходимо, защото по принцип соленото кисело зеле не позволява това. Задушавам и бъркам до пълното омесване на продуктите.

Сами ще прецените кога ястието е готово.

Уверявам ви, че такъв боб няма да намерите дори и в най- реномираните заведения. Пак напомням- не е здравословен, но пък е толкова благ и мазничък, толкова апетитен и ароматен, че ако си го топнете и с топла питка, а в чинийката сложите препечено люто чушле…или ще ми благодарите или ще ме търсите да ме биете :).

Наздраве от мен с чаша червено домашно гъсто руйно вино! :)

ОМЛЕТ НА ФУРНА С ПРЯСНО КОЗЕ СИРЕНЕ " ЖОСИ" И ПРОЛЕТНИ ЗЕЛЕНИИ

 В нашия двор отдавна се показаха лападът и киселецът. С нетърпение  чаках този момент и сега да  го пропилея ей така… от безхаберие ли?!. Няма как да се случи и затова вече няколко пъти готвих с тези продукти. Днес реших, че за вечеря ще направя омлет , но не пържен, а на фурна и не с твърдо краве сирене, а с прясното козе сиренце на „ Жоси”, което е с високо качество и истинско. Страхотно ухаеше омлетът по време на печене, а после как вървеше с бяло винцееее…. :).

 Можете да разберете само, ако си го приготвите, иначе няма как.

ПРОДУКТИ:

1 връзка зелен лук

10 листа от лапад

10 листенца киселец

стиска пресен магданоз

1 кофичка прясно козе сирене/ 150 г/ на „ Жоси”
5 с. л. олио
1 ч. л. червен пипер

Поливка:
3 яйца
1 ч.ч. кисело мляко
2 с. л. с лек връх бяло брашно

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Лука, киселеца, почистения от твърдите жилки лапад и магданоза нарязвам на ситно.

 Слагам ги в тавичка и ги задушавам във фурната, загрята  на максимална  температура, с олиото и сол на вкус за не повече от 6- 7 минути. Изваждам тавата и върху зелениите разхвърлям с лъжицата козето сиренце. Поръсвам с половината от червения пипер. 

Слагам тавата отново във фурната и запичам за 5 минути. 

Поливам зелениите със сместа от разбитите яйца, млякото, брашното и щипка сол, разбърквам леко с дървена лъжица, поръсвам с останалия червен пипер, намалявам на 250 градуса  и пека омлета в продължение на 15 минути до лек загар. 

Изваждам го и го оставям да се поохлади.

Сервирам го нарязан на големи парчета и задължително с него трябва да има беличко винце :)

................................................

28 март 2013 г 

ПОСТНИ ОРЕХОВКИ С БЯЛО ВИНО И ЛОКУМ

Представете си само как хрупат тези сладчици от орехите в тях и изведнъж по средата им се показва парченце ароматен локум :).

Подходящи са за хората, които спазват постите. В тях няма нито един животински продукт. Тези благинки са много бързи за приготвяне и доста евтинки като вариант за следобедно прихрупване на нещо сладичко.

За тяхната направа ползвах своята рецепта за локумки с вино, но добавих и орехи и ги направих под формата на топчета .

ПРОДУКТИ:

1 ч. ч. захар   

1/ 2 ч. ч. олио

1/ 2 ч. ч. бяло вино

1 непълна ч. ч. орехи

1- 2 ванилии

1 бакпулвер

щипка сол

брашно за замесване на меко тесто / количеството не съм мерила/

За плънка:

1 кутия ароматен локум

За декорация:

четвъртинки  орехови ядки

малко олио- за помазване на тавата

брашно- за поръсване на тавата

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Разбърквам с дървена лъжица захарта с олиото, виното, нарязаните орехи, ванилиите и солта. Започвам да добавям брашно и да примесвам леко с едната ръка. В част от него предварително съм сложила бакпулвера.

Истинското месене започва едва, когато съм получила меко тесто. Не го правя твърдо, за да не се получат ореховките корави.

Откъсвам парченце от него/ колкото големината на орех/, приплесквам го леко  на малка питка. В средата и слагам парченце локум и след това оформям топче.