/ Приготвян е още от
моята прабаба от с. Лепица, Плевенско и то без никакви изменения/
Помня го откакто съм се родила, а аз съм на 43
години.
Правеше го и баба, прави го и мама, приготвям го и
аз и то редовно.
Много хора не знаят какво е лучник, а други го
бъркат, подведени от разни „ модерни подобрения” и твърдят, че в лучника се
слага ориз, месо…
Не,
истинският и традиционен лучник е характерен за северозападна България и се
прави от тестени кори и плънка между тях, като тя се приготвя САМО от кромид
или праз лук с добавка на малко чушки, а като подправки – червен пипер/ ако
чушките не са сухи/, магданоз и чубрица. Като добавка аз слагам съвсем малко
копър и джоджен.
Тестото е съвсем обикновено- брашно, мая, вода,
сол и захар. Някога нашите баби не са слагали заквасена сметана в него, нито
майонеза, да не говорим за топено сирене, с добавката на което чух, че някои го
месят :).
Всяка друга добавка, освен тези, излизат извън
рецептата за истинския лучник- както за тестото, така и за плънката.
.........................................................
Не го бях месила скоро, но вчера го спретнах за една дружка, която е от друг край на България, и реших да оформя и ви поднеса рецептата за него.
Продукти:
За тестото:
500 кг брашно
около 250 мл хладка вода
мая, колкото кибритена кутийка
1 чаена лъжица сол
1 супена
лъжица захар
За плънката:
около 10 средно големи глави кромид лук / или 2 по-
големи стръка праз лук/
2- 3 пресни или сухи чушки
червен пипер
чубрица
магданоз
сол
/ По желание можете да добавите и
други подправки - копър, джоджен, черен пипер, но напомням, че ЩЕ СЕ ОТКЛОНИТЕ
ОТ ОРИГИНАЛНАТА НЯКОГАШНА РЕЦЕПТА //:)/
Начин на приговяне:
Замесете тесто като за
пита, разделете го на 5 топки, като едната от тях да е по- голяма. Оставете ги
да втасат.
Намажете си ръцете обилно
с олио и започнете да разстилате с блажни ръце най- голямата топка върху
наблажнена повърхност, след което я поставете в намазана с олио тава така, че
краищата на тестото да излязат извън тавата / с краищата, които остават, накрая
ще загърнете лучника/. Можете да разточите олбите и с точилката като ги
поръсите с малко брашно.
Поставете част от
плънката, която сте приготвили от нарязаните, задушени и изпържени кромид и
чушки и омесени с подправките, накълцани на ситно. Разстелете хубаво плънката.
Повторете същата процедура със следващите
разтеглени/ разточени/ топки тесто.
След като поставите петата кора, хванете
краищата на първата/ най- долната и най- голямата/ и загърнете лучника. Нагънете
го като „ плисе”. Намажете го с олио, надупчете го на няколко места с вилица,
оставете го да втаса и го сложете да се пече в загрята на 180 градуса фурна,
докато хване приятен загар.
Извадете изпечения вече
лучник, намажете го с олио или го напръскайте с вода, завийте го добре с кърпа
и го оставете да се „ отвърне” / да омекне/ малко.
По желание можете леко да
го ръснете с шарена сол.
Сервира се начупен на големи парчета, но аз го режа, защото така е по- красива
гледкатаJ. Ако го начупите ще усетите уханието на лука, който ще пада топло, топло в
ръцете ви, а вие ще облизвате дланите си… :).
Ехаа, спомени, спомени…съхранили в себе си
корените ми от село Лепица….
25 юли 2013 г
...................................................................................................................................