XSbfAFb72XPu3PzchBts4AT24m9j9V expr:content='data:blog.isMobile ? "width=device-width,initial-scale=1.0,minimum-scale=1.0,maximum-scale=1.0" : "width=1100"' name='viewport'/> expr:content='data:blog.isMobile ? "width=device-width,initial-scale=1.0,minimum-scale=1.0,maximum-scale=1.0" : "width=1100"' name='viewport'/> КУЛИНАРНА РАЗХОДКА

Всичко за мен

Моята снимка
Червен бряг, Плевенска, Bulgaria
Кулинарията е моето хоби и хобито на моя съпруг. Често намираме време за нея. Имаме стимул да готвим и го правим с желание и лекота. На всички вас, които харесвате приготвеното от нас, СЪРДЕЧНО БЛАГОДАРИМ!

вторник, 7 май 2013 г.

КОПРИВЕНА КАША С ЯЙЦА И СИРЕНЕ

Изключително вкусно нещо!
Давам гаранция на всички вас, които като мен обожавате копривата.
Сгответе я без предубеждения и после пишете отзивите си.


Обожавам всичко, приготвено с коприва, защото е вкусна като храна и защото е изключително полезна. Сега е сезонът за нейното приготвяне и нека всеки, който харесва нейният вкус, да се възползва от наличието на този природен дар.
ПРОДУКТИ:
300 г свежа коприва
1 чушка – прясна, сушена или замразена
1 малка глава кромид лук/ по желание/
4- 5 с. л. олио/ краве масло/
същото количество брашно
сол- на вкус
червен пипер
джоджен / чубрица и магданоз/
4 яйца
150 г зряло сирене
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
Традиционното приготвяне на копривата  в нашия край е следният:
Копривата се почиства и сварява до омекване в около 2 литра вода и сол на вкус като към нея се прибавят нарязаните лук и чушка. След като омекне копривата се изцежда през гевгир, а водата се запазва, защото после с нея се разрежда кашата. Изстиналата коприва се накълцва с остър нож. Може и да се пасира, за да стане по- фина.
Та... копривата е накълцана и копривената отвара чака. Взема се  друга тенджера и в нея се запържва мазнината  с брашното. Добавя се  червеният пипер, разбърква се  бързо и се налива  от отварата толкова, колкото искате да ви е гъста кашата . Изсипва се на тънка струйка и се бърка непрекъснато. Накълцаната или пасирана коприва се слага обратно в тенджерата. Бърка се  и се вари в продължение на  5 минути , няма смисъл от повече.
Разбъркват се добре 4 яйца и се изсипват във врящата коприва. Бъркат се в една  и съща посока, за да се " провлекат като конци :)"
Кашата се овкусява с малко сух джоджен и се отстранява от огъня. Можете да  подмените  джоджена с чубрица  и малко магданоз. Всичко е въпрос на вкус. Добавя се около 150 г натрошено сирене  и 4- 5 скилидки чесън/ нарязани на ситничко/ и копривената  каша е готова за консумация.
Лично на мен страшно много ми харесва. Опитайте я и вие .
По желание, ако сте я приготвили с олио,  можете да добавите и малко масълце , но съвсем накрая .

четвъртък, 2 май 2013 г.

МЛЕЧНА РАЗЯДКА С ЯЙЦА И КОПРИВА

Рано ми е днес да рисувам яйца и меся козунак и затова си готвя други нещица :)

    Варя и кълцам копривата. Към нея добавям натрошено сирене, варени яйца, кисело мляко, копър, чесън, сол и олио. Разядката е бърза, вкусна и полезна .

..................................................................................................................................................................
 2 май 2013 г

БЛЮДАТА ЗА 1- ВИ МАЙ

ДРУЖНА ПЕСЕН ДНЕС ДА ЕКНЕ,
ПЕСЕН, ПЕСЕН НА ТРУДА...
Вчера бе 1- ви май, а аз спазвам някогашната традиция за масата- зелена салата, пържени кюфтета и картофки :)

СИРОМАШКИ / ЖЪТВАРСКИ / ТАРАТОР


Подхванаха ни жегите и започнах да готвя все по- рядко. Какви ти манджи и гозби на тези 30 градуса?!  Та то  чак не е за приказване… Лошото е, че обичам нещо „ разкарно”, но не и таратор с мляко и затова често си забърквам този. Нали пък си падам по селската идилия, та и затова. Хем бърз, хем лесен, хем много разхлаждащ. Като си сръбнем по паничка от него и ни става едно хубаво, хубавоооо… :).
ПРОДУКТИ:
1 краставица
3- 4 стръкчета пресен чесън
свеж копър
свеж магданоз
вода за разреждане
                                                                        олио
оцет или 3-4 сварени и намачкани / без люспата/ кисели джанки
сол на вкус
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
Всичко се смесва като за обикновен таратор . Няма никаква философия. Слага се малко повечко олио, за да не е съвсем воднист.
Направете си го, съвсем му е времето вече :).
....................................
април 2013 г

сряда, 1 май 2013 г.

КОЗУНАЧЕНИ ПИТКИ С КИСЕЛО МЛЯКО И ЛОКУМ

 Еееее, ама тези месачки в кулинарните групи във фейса не се търпят вече. То бива, то може, ама чак пък толкова.... Постоянно и непрекъснато козунаци , та козунаци пускат. Честно ли бе късно вечерта в 21. 30 часа  да пусна миксера да джурка , та по нощите да ям горещи и парещи козуначени залци, че и локумец в тях?!! И после... даскалицата била надебеляла. Ми то ще да е не от въздуха  и водата, ами от брашънцето и захарчицата в това тестенце :).
Та... онази вечер ей така, просто непримирима към всички месещи, рекох да го замеся с кисело мляко. Нямаше как да не се получи при все, че моите пити и погачи ги меся само с такова мляко и те винаги стават. Ами… стана и то завидно добро.
 Даже бърках с миксера, ръцете ми останаха чисти :). 
Много мързелива работа!
Ето ги:
ПРОДУКТИ:
не повече от 600 г хубаво бяло брашно
1 пакетче суха мая / в случая на Д- р Йоткер/
3 яйца
160 г захар
1 ч. ч. квасено мляко
50 г свинска мас
50 мл олио
сок от 1/ 2  лимон
1 с. л. ракия
1 щипка сол
2- 3 ванилии

За плънката:
1 кутия ароматен / цветен/  локум

За сироп/ за намазване на суровите питки/:
2 с. л. захар
1 с. л. мед / можете да го замените с още 1 с. л. захар/
2 с. л. вода
1 с. л. олио
1 ванилия

За наръсване:
захар
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
Започнах бъркането с миксера така, както разбивам кекс, но с тази разлика, че използвах бъркалките за тесто и пуснах уреда на най- ниската степен. Между другото никога не ги бях използвала този начин, защото разчитах единствено  и само на ръцете си, но този път пък реших да променя нещата. Време беше :).
Най- напред сложих яйцата  и захарта, а след тях млякото, разтопената мас и олиото. Добавих  лимоновия сок, ракията, солта и ванилията. Маята смесих с брашното. Добавях от него лъжица по лъжица до пълното му усвояване от сместа. 
Спрях миксера след като тестото започна да се отделя от стената на купата.
Прехвърлих го в дълбока купа, която бях набрашнила. 
Похлупих го с капака и го сложих в предварително нагорещена на 50 градуса фурна. НЕ ПОВЕЧЕ ОТ ТОЛКОВА!
Оставих го да втасва там в  продължение на 30 минути. Изсипах го върху набрашнен плот. Не го намесих пак, а направо го разделих на 6 ленти. Тестото е много меко, но не е лепкаво.
Леко разпънах всяка една от тях и по средата наредих локумени парченца. Завих леко фитилите, усуках ги един по един, а след това – два по два. 
Не ги сплитам на плитка. Завих на охлювче всеки двоен фитил в кръгла алуминиева формичка, която предварително бях намазала с олио. Подпъхнах внимателно краищата.
С помощта на четчица помазах козуначетата със сироп, който приготвих като кипнах посочените по- горе продукти.
 Поръсих го със захарта.
Поставих вече оформения козунак отново във фурната, загрята на 50 градуса. След 20 минутно втасване превключих на 180 градуса. Изчаках печивото да порозовее и го покрих с фолио. Печенето продължи докато на дървеното шишче, с което боцках и проверявах, не се лепеше от тестото.
Извадих ги от фурната и 5 минути след това отстраних формите от тях. Завих ги с мека кърпа и ги оставих да се охладят. Съвсем изстинали ги фолирах. По този начин ги съхранявам мекички до три дни.
От тази доза се получават три козуначени питки.
Съветът ми е да не ги препичате, защото няма да останат сочни и влажни и да не отваряте фурната преди да са се запекли и порозовели, за да не спаднат.
Друга философия няма.
Пожелавам ви успех в майсторенето им! :)



ПИЛЕ НА ФУРНА С ЯБЪЛКИ, ПОРТОКАЛ И ПРЯСНО КОЗЕ СИРЕНЕ


По принцип в моите рецепти няма такава смесица от продукти , но наскоро реших да опитам и така. Приятно учудена останах, когато ястието започна да се запича.
От фурната се разнесе един много приятен аромат- на месо, печени плодове и масло…След това ми харесаха и мръвчиците. Те изглеждаха наистина като в сметанов сос. За комбинацията от сирене и босилек няма да говоря, защото тя просто е невероятнаааа :). Прясното козе сиренце на „Жоси” е толкова нежно и приятно, че с нищо не отстъпва на другите продукти от подобен род. При кулинарна обработка от него се носи аромат на масълце, което те кара да започнеш да се облизваш още преди ястието да е станало готово.
ПРОДУКТИ:
6 пилешки бутчета или плешки
2 средно големи ябълки
1 малък портокал
1 кофичка/ 150 г/ прясно козе сирене „ Жоси”
3 с. л. олио
30 мл бяло вино
сол на вкус
черен пипер
босилек
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
Намазвам тавата с олио и върху него нареждам на разстояние месото, което предварително съм осолила. Почиствам ябълките от семената и ги нарязвам на парчета, но не ги беля. Портокалът също разделям на парченца. Слагам плодовете, а върху тях и сиренцето.
Добавям  козето сирене, наливам виното, овкусявам ястието с подправките и го слагам да се пече на 200 градуса.
До края на печенето го разбърквам един път, а малко преди изваждането  поливам месото с отделената мазнина.
Получава се невероятно ароматно блюдо с отлични вкусови качества.
 април 2013 г

вторник, 16 април 2013 г.

ШНИЦЕЛЧЕТА ОТ КОПРИВА, МАГДАНОЗ И КОЗЕ СИРЕНЕ


    Преди няколко дни една моя виртуална дружка ми сподели, че нейната майка правела кюфтенца от магданоз. На свой ред аз реших, че ще направя нещо подобно, защото имах доста зелении. Сложих и магданоз плюс козе сиренце и после ядохме с охота.
Ето резултата с добавката на млечен сос с пресен чесън и копър.

ПРОДУКТИ:
3 яйца
10 равни суп. лъж. брашно
малко сол
100 г прясно козе сирене на „ Жоси”
1 чиния / с връх/ коприва
същото количество свеж магданоз
олио- за пържене
………………………..
За соса:
1 кофичка кисело мляко
няколко стръкчета пресен чесън
копър
малко сол
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
Разбих  яйцата с брашното и малко сол. Сложих прясното сиренце, измитата  и нарязана на дребно коприва, също така измития и нарязан магданоз. Разбърках добре, гребвах с лъжица от сместа и изпържих щницелчетата.
Млечния сос направих като разбих добре млякото със сол и след това го разбърках с нарязаните на ситно чесън и копър
Много са бързи и вкусни тези шницели. Спестих си времето за паниране на коприва, а и включих сиренце, което им придаде невероятен вкус, и много витаминозен магданоз. Освен, че не поемат много олио, след изваждане ги редя върху домакинска хартия или плътни салфетки, които изтеглят почти цялата мазнина.
 Съвсем скоро ще  направя пак, но вместо коприва ще сложа лапад. Няма начин да не станат също толкова вкусни.
Опитайте ги, няма да сгрешите:).
 6 април 2013 г

понеделник, 15 април 2013 г.

ПЕЧЕНО ПИЛЕ С МЕД, ВИНО И ПОДПРАВКИ

Нещо много бързо за вечеря, а освен това и вкусно, крехко и леко. Направо диетично! :)


 ПРОДУКТИ:
1 пиле
2 с. л. мед
30 мл бяло вино
малко олио
сол
мащерка
риган

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
Нарязвате пилето на порции и го солите. Обърквате с меда,  виното, олиото и подправките. Друго не е необходимо. Печете до кафява коричка на мръвчиците. Преди да го извадите го полейте с получения сос.  
И ... наздраве в тази дъждовна вечер!
.......................................................................................................................................................
15 април 2013 г

четвъртък, 4 април 2013 г.

НАХУТЕНА ЧОРБА

Този прословут нахут ме вкара в приключения. Много го харесвам, но досега само  консервиран бях купувала. Да взема аз да ида на Румъния и да си купя от техния Карфур сух нахут. Трябвало да го накисна за 12 часа във вода. Ами накиснах го. И като се започна едно варенееее... Час, та два, че три и.. чак до 4 часа. А той- хлопа ли, хлопа из тенджерата. После питах  в една кулинарна група къде и в какво сбърках. Получих различни отговори: вероятно бил фуражен, трябвало да го варя в тенджера под налягане/ аха, на един познат гръмна такава тенджера с леща, та направи после ремонт на апартамента си/, със сода трябвало да го поръся, трябвало да не доливам студена вода, ами само гореща... Хал хабер си нямам всичко ли трябваше да приложа. Та... сварих си го като бобената чорбица, изядохме си го приятно хрупкав и онзи ден в един от нашите градски магазини виждам аз консервиран нахут в буркани. Не се забавих нито миг и купих един буркан, за да видя пък този до каква степен е уврял. Охооо, ами той по- хлопащ и от моя :). Че като ми падна камък от сърцето, че като се успокоих и ето- стъкмих рецептата на чорбицата :).
ПРОДУКТИ:
250 г сух нахут
сол на вкус
3 с. л. олио
2 домата от консерва
1 морков
1 средно голяма глава лук
шепа замразени нарязани чушчици от фризера
чубрица
сух джоджен
сух девесил
магданоз
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
Част от него вече го поясних. Киснах го 12 часа. 
Изплакнах го, налях нова вода, в която го варих 15 минути. Излях и тази вода, отново го промих и го сложих в поредната и последна вода, в която си вря до края, а краят / според мен/ настъпи след 4 часа. 
Един час преди да приключа с неговата церемония сложих нарязания лук, чушките, намачканите домати и настъргания морков. Посолих на вкус. 
Пет минути преди окончателния завършек сложих и подправките , а след това казах КРАЙ! Колкото си се сварил, нахуте, толкова. Много весело стана след като моят съпруг се върна от стадиона, където е арбитър на футболните мачове, и от вратата рече: " Още ли вариш нахута?!? Сега ще го изхвърля барабар с тенджерата! " :) :) :). Човекът две полувремена бе изсвирил, а аз още ли да варя варя нахут :). Добре, че бях приключила и вече правех снимчица. Той гребна от паничката и рече: " Ммм, това е много вкусно нещо! " Еееех, че като се зарадвах аз, че като размятах ръцете ииии... разлях купичката , но той ме успокои и рече: " Не се притеснявай, днес е събота  и се ходи на гробища. Има хора  и под нас.
Та такива ми ти работи с това чудо на природата. На едно ме научи тази случка и то е, че ВТОРИ ПЪТ подобно нещо няма да допусна. Просто ще си купувам консерви  и ще си свиркам :). Стигат ми толкова спомени и високи сметки за тока. 
КРАЙ! :) ТОЧКА! :)
..........................................
29 март 2013 г

сряда, 3 април 2013 г.

ПРОЛЕТЕН ПИРОГ


Взех идеята от рецептата за зелена пица на моята виртуална позната Елисавета Бъчварова.  
 Много ти благодаря, Ели! :)
Нейното си беше пица, но аз промених малко от продуктите, не разделих тестото в две тави, защото исках да се получи нещо по- дебеличко, което да държи ситка на съпруга ми :). Знаете, че обожавам зелениите и нямаше как да не се върна към рецептата, която жената ми сподели още през лятото. Тогава не я изпълних, защото в двора вече ги нямаше тези треволяци, но сега е бол от подобни и затова дойде ред и на нея :).
А вчерашното денонощие ми бе толкова мъчително, безсънно и тежко, че имах нужда да се откъсна от  случилото се и да се отдам на моето хоби.
А пък и нямахме нищо за храна.
Започна ли да готвя- забравям за всичко останало…

ПРОДУКТИ:
500 г брашно
2 яйца
1 ч. ч. кисело мляко
3 с. л. олио
20 г жива мая
50 мл хладка  вода
1 ч. л. сол
1 ч. л. захар
1 ч. л. риган
ЗА ГАРНИРАНЕ:
300 г лапад
1 ч. ч. натрошено сирене
1/ 2 ч. ч. извара
1 ч. ч. кисело мляко
2 с. л. брашно
щипка- две сол
150 г кашкавал

олио- за намазване на тавата

// Умората ми е била факт. Сега виждам, че на снимките липсва олиото, че даже  изварата и кашкавалът :( //
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
От посочените продукти замесих меко тесто, което оставих да втаса до двойно увеличение на обема му.
През това време приготвих гарнировката по следния начин:
1. Почистих  лапада от дебелите жилки, нарязах го и го бланширах за кратко в солена вода. Промих го в гевгир под течаща вода, за да не почернее.
2. Разбърках млякото със солта и брашното.
Тестото вече бе втасало.
Разточих го на питка върху набрашнен плот, която прехвърлих в намазана с олио тава/ най- голямата, която имам/. Върху нея разхвърлях изцедения лапад.
Отгоре разпределих почти равномерно сиренето и изварата, полях с млечната смес и поръсих с настъргания кашкавал.  
Изпекох пирога в предварително загрята на 200 г фурна в продължение точно на 30 минути. Вие не се доверявайте чак толкоз, защото всяка фурна пече различно. Готовността проверявайте с клечка за зъби и с това, че кашкавалът вече е започнал леко да кафенее. Съобразявайте се с вашата печка, за да не ме търсите после и да ми кажете: „ Ти ни излъга и нищо не ни се получи! „
Печивото оставих под мека кърпа около 15 минути, за да си почине , нарязах го и го хапнахме с по чаша- две биричка, а съпругът ми каза: „ Това нещо е много, ама много вкусно! „ Ох, то него, ако го питате, 99 процента от храната, която приготвяме, му е все вкусна J.
 Дай Боже да е жив и здрав и все така да се радва и наслаждава!
 От сърце му го желая!
 Не мога да си представя, че има мъже, които се мръщят на храната, отбутват подправките в нея, търсят друго да ядат, все недоволстват и мърморят, че това или онова не им харесва. Чувала съм подобни отзиви от техните съпруги,  но лично на мен такова нещо не ми е познато. 
Опазил ме Господ от подобни беди!!! :)
........................................................
2 април 2013 г