БЛЮДАТА ЗА 1- ВИ МАЙ

ДРУЖНА ПЕСЕН ДНЕС ДА ЕКНЕ,
ПЕСЕН, ПЕСЕН НА ТРУДА...
Вчера бе 1- ви май, а аз спазвам някогашната традиция за масата- зелена салата, пържени кюфтета и картофки :)

СИРОМАШКИ / ЖЪТВАРСКИ / ТАРАТОР

Подхванаха ни жегите и започнах да готвя все по- рядко. Какви ти манджи и гозби на тези 30 градуса?!  Та то  чак не е за приказване… Лошото е, че обичам нещо „ разкарно”, но не и таратор с мляко и затова често си забърквам този. Нали пък си падам по селската идилия, та и затова. Хем бърз, хем лесен, хем много разхлаждащ. Като си сръбнем по паничка от него и ни става едно хубаво, хубавоооо… :).

ПРОДУКТИ:

1 краставица

3- 4 стръкчета пресен чесън

свеж копър

свеж магданоз

вода за разреждане

                                                                        олио

оцет или 3-4 сварени и намачкани / без люспата/ кисели джанки

сол на вкус

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Всичко се смесва като за обикновен таратор . Няма никаква философия. Слага се малко повечко олио, за да не е съвсем воднист.

Направете си го, съвсем му е времето вече :).

....................................

април 2013 г

КОЗУНАЧЕНИ ПИТКИ С КИСЕЛО МЛЯКО И ЛОКУМ

 Еееее, ама тези месачки в кулинарните групи във фейса не се търпят вече. То бива, то може, ама чак пък толкова.... Постоянно и непрекъснато козунаци , та козунаци пускат. Честно ли бе късно вечерта в 21. 30 часа  да пусна миксера да джурка , та по нощите да ям горещи и парещи козуначени залци, че и локумец в тях?!! И после... даскалицата била надебеляла. Ми то ще да е не от въздуха  и водата, ами от брашънцето и захарчицата в това тестенце :).

Та... онази вечер ей така, просто непримирима към всички месещи, рекох да го замеся с кисело мляко. Нямаше как да не се получи при все, че моите пити и погачи ги меся само с такова мляко и те винаги стават. Ами… стана и то завидно добро.

 Даже бърках с миксера, ръцете ми останаха чисти :). 

Много мързелива работа!

Ето ги:

ПРОДУКТИ:

не повече от 600 г хубаво бяло брашно

1 пакетче суха мая / в случая на Д- р Йоткер/

3 яйца

160 г захар

1 ч. ч. квасено мляко

50 г свинска мас

50 мл олио

сок от 1/ 2  лимон

1 с. л. ракия

1 щипка сол

2- 3 ванилии

За плънката:

1 кутия ароматен / цветен/  локум

За сироп/ за намазване на суровите питки/:

2 с. л. захар

1 с. л. мед / можете да го замените с още 1 с. л. захар/

2 с. л. вода
1 с. л. олио

1 ванилия

За наръсване:

захар

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Започнах бъркането с миксера така, както разбивам кекс, но с тази разлика, че използвах бъркалките за тесто и пуснах уреда на най- ниската степен. Между другото никога не ги бях използвала този начин, защото разчитах единствено  и само на ръцете си, но този път пък реших да променя нещата. Време беше :).

Най- напред сложих яйцата  и захарта, а след тях млякото, разтопената мас и олиото. Добавих  лимоновия сок, ракията, солта и ванилията. Маята смесих с брашното. Добавях от него лъжица по лъжица до пълното му усвояване от сместа. 

Спрях миксера след като тестото започна да се отделя от стената на купата.

Прехвърлих го в дълбока купа, която бях набрашнила. 

Похлупих го с капака и го сложих в предварително нагорещена на 50 градуса фурна. НЕ ПОВЕЧЕ ОТ ТОЛКОВА!

Оставих го да втасва там в  продължение на 30 минути. Изсипах го върху набрашнен плот. Не го намесих пак, а направо го разделих на 6 ленти. Тестото е много меко, но не е лепкаво.

Леко разпънах всяка една от тях и по средата наредих локумени парченца. Завих леко фитилите, усуках ги един по един, а след това – два по два. 

Не ги сплитам на плитка. Завих на охлювче всеки двоен фитил в кръгла алуминиева формичка, която предварително бях намазала с олио. Подпъхнах внимателно краищата.

С помощта на четчица помазах козуначетата със сироп, който приготвих като кипнах посочените по- горе продукти.

 Поръсих го със захарта.

Поставих вече оформения козунак отново във фурната, загрята на 50 градуса. След 20 минутно втасване превключих на 180 градуса. Изчаках печивото да порозовее и го покрих с фолио. Печенето продължи докато на дървеното шишче, с което боцках и проверявах, не се лепеше от тестото.

Извадих ги от фурната и 5 минути след това отстраних формите от тях. Завих ги с мека кърпа и ги оставих да се охладят. Съвсем изстинали ги фолирах. По този начин ги съхранявам мекички до три дни.

От тази доза се получават три козуначени питки.

Съветът ми е да не ги препичате, защото няма да останат сочни и влажни и да не отваряте фурната преди да са се запекли и порозовели, за да не спаднат.

Друга философия няма.

Пожелавам ви успех в майсторенето им! :)

ПИЛЕ НА ФУРНА С ЯБЪЛКИ, ПОРТОКАЛ И ПРЯСНО КОЗЕ СИРЕНЕ

По принцип в моите рецепти няма такава смесица от продукти , но наскоро реших да опитам и така. Приятно учудена останах, когато ястието започна да се запича.

От фурната се разнесе един много приятен аромат- на месо, печени плодове и масло…След това ми харесаха и мръвчиците. Те изглеждаха наистина като в сметанов сос. За комбинацията от сирене и босилек няма да говоря, защото тя просто е невероятнаааа :). Прясното козе сиренце на „Жоси” е толкова нежно и приятно, че с нищо не отстъпва на другите продукти от подобен род. При кулинарна обработка от него се носи аромат на масълце, което те кара да започнеш да се облизваш още преди ястието да е станало готово.

ПРОДУКТИ:

6 пилешки бутчета или плешки

2 средно големи ябълки

1 малък портокал

1 кофичка/ 150 г/ прясно козе сирене „ Жоси”

3 с. л. олио

30 мл бяло вино

сол на вкус

черен пипер

босилек

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Намазвам тавата с олио и върху него нареждам на разстояние месото, което предварително съм осолила. Почиствам ябълките от семената и ги нарязвам на парчета, но не ги беля. Портокалът също разделям на парченца. Слагам плодовете, а върху тях и сиренцето.

Добавям  козето сирене, наливам виното, овкусявам ястието с подправките и го слагам да се пече на 200 градуса.

До края на печенето го разбърквам един път, а малко преди изваждането  поливам месото с отделената мазнина.

Получава се невероятно ароматно блюдо с отлични вкусови качества.

 април 2013 г

ШНИЦЕЛЧЕТА ОТ КОПРИВА, МАГДАНОЗ И КОЗЕ СИРЕНЕ

    Преди няколко дни една моя виртуална дружка ми сподели, че нейната майка правела кюфтенца от магданоз. На свой ред аз реших, че ще направя нещо подобно, защото имах доста зелении. Сложих и магданоз плюс козе сиренце и после ядохме с охота.

Ето резултата с добавката на млечен сос с пресен чесън и копър.

ПРОДУКТИ:

3 яйца

10 равни суп. лъж. брашно

малко сол

100 г прясно козе сирене на „ Жоси”

1 чиния / с връх/ коприва

същото количество свеж магданоз

олио- за пържене

………………………..

За соса:

1 кофичка кисело мляко

няколко стръкчета пресен чесън

копър

малко сол

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Разбих  яйцата с брашното и малко сол. Сложих прясното сиренце, измитата  и нарязана на дребно коприва, също така измития и нарязан магданоз. Разбърках добре, гребвах с лъжица от сместа и изпържих щницелчетата.

Млечния сос направих като разбих добре млякото със сол и след това го разбърках с нарязаните на ситно чесън и копър

Много са бързи и вкусни тези шницели. Спестих си времето за паниране на коприва, а и включих сиренце, което им придаде невероятен вкус, и много витаминозен магданоз. Освен, че не поемат много олио, след изваждане ги редя върху домакинска хартия или плътни салфетки, които изтеглят почти цялата мазнина.

 Съвсем скоро ще  направя пак, но вместо коприва ще сложа лапад. Няма начин да не станат също толкова вкусни.

Опитайте ги, няма да сгрешите:).

 6 април 2013 г

ПЕЧЕНО ПИЛЕ С МЕД, ВИНО И ПОДПРАВКИ

Нещо много бързо за вечеря, а освен това и вкусно, крехко и леко. Направо диетично! :)

 ПРОДУКТИ:

1 пиле

2 с. л. мед

30 мл бяло вино

малко олио

сол

мащерка

риган

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Нарязвате пилето на порции и го солите. Обърквате с меда,  виното, олиото и подправките. Друго не е необходимо. Печете до кафява коричка на мръвчиците. Преди да го извадите го полейте с получения сос.  

И ... наздраве в тази дъждовна вечер!

.......................................................................................................................................................

15 април 2013 г

НАХУТЕНА ЧОРБА

Този прословут нахут ме вкара в приключения. Много го харесвам, но досега само  консервиран бях купувала. Да взема аз да ида на Румъния и да си купя от техния Карфур сух нахут. Трябвало да го накисна за 12 часа във вода. Ами накиснах го. И като се започна едно варенееее... Час, та два, че три и.. чак до 4 часа. А той- хлопа ли, хлопа из тенджерата. После питах  в една кулинарна група къде и в какво сбърках. Получих различни отговори: вероятно бил фуражен, трябвало да го варя в тенджера под налягане/ аха, на един познат гръмна такава тенджера с леща, та направи после ремонт на апартамента си/, със сода трябвало да го поръся, трябвало да не доливам студена вода, ами само гореща... Хал хабер си нямам всичко ли трябваше да приложа. Та... сварих си го като бобената чорбица, изядохме си го приятно хрупкав и онзи ден в един от нашите градски магазини виждам аз консервиран нахут в буркани. Не се забавих нито миг и купих един буркан, за да видя пък този до каква степен е уврял. Охооо, ами той по- хлопащ и от моя :). Че като ми падна камък от сърцето, че като се успокоих и ето- стъкмих рецептата на чорбицата :).

ПРОДУКТИ:

250 г сух нахут

сол на вкус

3 с. л. олио

2 домата от консерва

1 морков

1 средно голяма глава лук

шепа замразени нарязани чушчици от фризера

чубрица

сух джоджен

сух девесил

магданоз

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Част от него вече го поясних. Киснах го 12 часа. 

Изплакнах го, налях нова вода, в която го варих 15 минути. Излях и тази вода, отново го промих и го сложих в поредната и последна вода, в която си вря до края, а краят / според мен/ настъпи след 4 часа. 

Един час преди да приключа с неговата церемония сложих нарязания лук, чушките, намачканите домати и настъргания морков. Посолих на вкус. 

Пет минути преди окончателния завършек сложих и подправките , а след това казах КРАЙ! Колкото си се сварил, нахуте, толкова. Много весело стана след като моят съпруг се върна от стадиона, където е арбитър на футболните мачове, и от вратата рече: " Още ли вариш нахута?!? Сега ще го изхвърля барабар с тенджерата! " :) :) :). Човекът две полувремена бе изсвирил, а аз още ли да варя варя нахут :). Добре, че бях приключила и вече правех снимчица. Той гребна от паничката и рече: " Ммм, това е много вкусно нещо! " Еееех, че като се зарадвах аз, че като размятах ръцете ииии... разлях купичката , но той ме успокои и рече: " Не се притеснявай, днес е събота  и се ходи на гробища. Има хора  и под нас." 

Та такива ми ти работи с това чудо на природата. На едно ме научи тази случка и то е, че ВТОРИ ПЪТ подобно нещо няма да допусна. Просто ще си купувам консерви  и ще си свиркам :). Стигат ми толкова спомени и високи сметки за тока. 

КРАЙ! :) ТОЧКА! :)

..........................................

29 март 2013 г

ПРОЛЕТЕН ПИРОГ

Взех идеята от рецептата за зелена пица на моята виртуална позната Елисавета Бъчварова.  

 Много ти благодаря, Ели! :)

Нейното си беше пица, но аз промених малко от продуктите, не разделих тестото в две тави, защото исках да се получи нещо по- дебеличко, което да държи ситка на съпруга ми :). Знаете, че обожавам зелениите и нямаше как да не се върна към рецептата, която жената ми сподели още през лятото. Тогава не я изпълних, защото в двора вече ги нямаше тези треволяци, но сега е бол от подобни и затова дойде ред и на нея :).

А вчерашното денонощие ми бе толкова мъчително, безсънно и тежко, че имах нужда да се откъсна от  случилото се и да се отдам на моето хоби.

А пък и нямахме нищо за храна.

Започна ли да готвя- забравям за всичко останало…

ПРОДУКТИ:

500 г брашно

2 яйца

1 ч. ч. кисело мляко

3 с. л. олио

20 г жива мая

50 мл хладка  вода

1 ч. л. сол

1 ч. л. захар

1 ч. л. риган

ЗА ГАРНИРАНЕ:

300 г лапад

1 ч. ч. натрошено сирене

1/ 2 ч. ч. извара

1 ч. ч. кисело мляко

2 с. л. брашно

щипка- две сол

150 г кашкавал

олио- за намазване на тавата

// Умората ми е била факт. Сега виждам, че на снимките липсва олиото, че даже  изварата и кашкавалът :( //

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

От посочените продукти замесих меко тесто, което оставих да втаса до двойно увеличение на обема му.

През това време приготвих гарнировката по следния начин:

1. Почистих  лапада от дебелите жилки, нарязах го и го бланширах за кратко в солена вода. Промих го в гевгир под течаща вода, за да не почернее.

2. Разбърках млякото със солта и брашното.

Тестото вече бе втасало.

Разточих го на питка върху набрашнен плот, която прехвърлих в намазана с олио тава/ най- голямата, която имам/. Върху нея разхвърлях изцедения лапад.

Отгоре разпределих почти равномерно сиренето и изварата, полях с млечната смес и поръсих с настъргания кашкавал.  

Изпекох пирога в предварително загрята на 200 г фурна в продължение точно на 30 минути. Вие не се доверявайте чак толкоз, защото всяка фурна пече различно. Готовността проверявайте с клечка за зъби и с това, че кашкавалът вече е започнал леко да кафенее. Съобразявайте се с вашата печка, за да не ме търсите после и да ми кажете: „ Ти ни излъга и нищо не ни се получи! „

Печивото оставих под мека кърпа около 15 минути, за да си почине , нарязах го и го хапнахме с по чаша- две биричка, а съпругът ми каза: „ Това нещо е много, ама много вкусно! „ Ох, то него, ако го питате, 99 процента от храната, която приготвяме, му е все вкусна J.

 Дай Боже да е жив и здрав и все така да се радва и наслаждава!

 От сърце му го желая!

 Не мога да си представя, че има мъже, които се мръщят на храната, отбутват подправките в нея, търсят друго да ядат, все недоволстват и мърморят, че това или онова не им харесва. Чувала съм подобни отзиви от техните съпруги,  но лично на мен такова нещо не ми е познато. 

Опазил ме Господ от подобни беди!!! :)

........................................................

2 април 2013 г

МАЛАЙ/ румънски специалитет/

   Това е румънски специалитет, който имах удоволствието да видя на много места миналата седмица, когато бях в Румъния. Както баницата в различните краища на нашата страна се прави различно, така и този малай се приготвя по различен начин в техните райони. В ресторанта на хотел „ Сперанта”, в който вечерях, не го предлагаха, но от сервитьорката, която малко разбираше от италиански и английски, успях да разбера как се прави. Аналогичен е на нашия просеник с тази разлика, че го правят със заливка, почти същата като за нашата мусака. Мамалига със сирене и сметана хапнах, но малай- не, което съвсем не ми попречи да пробвам да го направя в нашите български домашни условия. И мамалигата, и малая румънците правят с прясно или узряло, но почти безсолно сирене. Аналогично на техните сирена е нашето прясно козе сирене на „ Жоси” , което много добре се вмества в подобен род тестени блюда.

ПРОДУКТИ:

За тестото:

250 г ситно смляно царевично брашно

4 с. л. пшенично бяло брашно

4 с. л. олио / масло/

2 яйца

150 г прясно козе сирене на „ Жоси”

1 ч. ч. квасено мляко

1 с. л. сол

1 с. л. захар

1 с. л. оцет

1 ч. л. сода за хляб

За заливката:

2 яйца

1 ч. ч. квасено мляко

малко олио- за намазване на тавата

малко брашно- за поръсване на тавата

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Яйцата заедно със солта и захарта разбивам с миксер. При непрекъснато разбиване на най- ниските обороти добавям последователно сиренето, млякото, олиото/ разтопеното масло/ и оцета. Слагам лъжица по лъжица бялото брашно, което предварително съм пресяла и смесила със содата, а след него и царевичното. Получава се тесто, което е малко по- гъсто от кейковото. 

Изсипвам го в намазнена и набрашнена правоъгълна тавичка с размери 30/ 20 см, разстилам го леко с помощта на лъжица и го пека в предварително загрята на 180 градуса фурна в продължение на около 25 минути. 

Изваждам тавата и веднага поливам малая със заливката от разбитите яйца с млякото. 

Връщам тавата отново във фурната и продължавам печенето на същите градуси докато заливката на места започне приятно да кафенее. 

Изваждам го, оставям го леко да поизстине, нарязвам го на парчета и го сервирам с квасено мляко.

На мен много ми допадна рецептата, тъй като аз обожавам всичко, което е приготвено с царевично брашно. А и обичам импровизациите и различната храна и винаги бих опитала ястия от каквато и да са кухня. Можете да ми се доверите и да пробвате рецептата :).

…………………………………………………………………………

Ето я тяхната МАМАЛИГА, сервирана с купчинка цедено квасено мляко, което е разбъркано с безсолно сирене и всичко това полято със сметана. Страхотна вкусотия е, повярвайте. Самата мамалига я „ запичат” на гърне и тя ухае леко на опушено. Не можах да я снимам така, както ми я сервираха, защото хората, с които бях, не можаха да се стърпят да не я опитат и набързо и развалиха формата :(. Колко пъти им казах, че румънците са известни с мамалига и малай, ама те не, та не.. не можели да ядат храната на прасетата. Разровиха набързо моята порция и после веднага си поръчаха и за тях.

……………………………………..

И понеже още съм на румънска вълна- ето няколко снимки от престоя ми там :)

В ЦЕНТЪРА НА БРАШОВ

 .ХОТЕЛ, СПЕРАНТА"

В РЕСТОРАНТА НА ХОТЕЛА- ГР. СИНАЯ

СЛЕД КАФЕТО СУТРИНТА

 С ШЕФКАТА СЛЕД РАБОТНАТА  СРЕЩА :)

 ВРЕМЕ Е И ЗА МАЛКО РАЗВЛЕЧЕНИЯ:

БРАН...ПО ПЪТ КЪМ ЗАМЪКА НА ДРАКУЛА

В САМИЯ ЗАМЪК :)

НЕ МОЖЕ И БЕЗ ШОПИНГ :)

И ТАКА...

ВСИЧКО, КОЕТО БЯХ ЗАПЛАНУВАЛА В РУМЪНИЯ, ГО СВЪРШИХ, НО ЕДНА ОТ ЗАДАЧИТЕ БЕ ДА ВИДЯ ТЕХНИТЕ СПЕЦИАЛИТЕТИ. И УСПЯХ :).

23 и 24 март 2012 г