МАЛАЙ/ румънски специалитет/

   Това е румънски специалитет, който имах удоволствието да видя на много места миналата седмица, когато бях в Румъния. Както баницата в различните краища на нашата страна се прави различно, така и този малай се приготвя по различен начин в техните райони. В ресторанта на хотел „ Сперанта”, в който вечерях, не го предлагаха, но от сервитьорката, която малко разбираше от италиански и английски, успях да разбера как се прави. Аналогичен е на нашия просеник с тази разлика, че го правят със заливка, почти същата като за нашата мусака. Мамалига със сирене и сметана хапнах, но малай- не, което съвсем не ми попречи да пробвам да го направя в нашите български домашни условия. И мамалигата, и малая румънците правят с прясно или узряло, но почти безсолно сирене. Аналогично на техните сирена е нашето прясно козе сирене на „ Жоси” , което много добре се вмества в подобен род тестени блюда.

ПРОДУКТИ:

За тестото:

250 г ситно смляно царевично брашно

4 с. л. пшенично бяло брашно

4 с. л. олио / масло/

2 яйца

150 г прясно козе сирене на „ Жоси”

1 ч. ч. квасено мляко

1 с. л. сол

1 с. л. захар

1 с. л. оцет

1 ч. л. сода за хляб

За заливката:

2 яйца

1 ч. ч. квасено мляко

малко олио- за намазване на тавата

малко брашно- за поръсване на тавата

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Яйцата заедно със солта и захарта разбивам с миксер. При непрекъснато разбиване на най- ниските обороти добавям последователно сиренето, млякото, олиото/ разтопеното масло/ и оцета. Слагам лъжица по лъжица бялото брашно, което предварително съм пресяла и смесила със содата, а след него и царевичното. Получава се тесто, което е малко по- гъсто от кейковото. 

Изсипвам го в намазнена и набрашнена правоъгълна тавичка с размери 30/ 20 см, разстилам го леко с помощта на лъжица и го пека в предварително загрята на 180 градуса фурна в продължение на около 25 минути. 

Изваждам тавата и веднага поливам малая със заливката от разбитите яйца с млякото. 

Връщам тавата отново във фурната и продължавам печенето на същите градуси докато заливката на места започне приятно да кафенее. 

Изваждам го, оставям го леко да поизстине, нарязвам го на парчета и го сервирам с квасено мляко.

На мен много ми допадна рецептата, тъй като аз обожавам всичко, което е приготвено с царевично брашно. А и обичам импровизациите и различната храна и винаги бих опитала ястия от каквато и да са кухня. Можете да ми се доверите и да пробвате рецептата :).

…………………………………………………………………………

Ето я тяхната МАМАЛИГА, сервирана с купчинка цедено квасено мляко, което е разбъркано с безсолно сирене и всичко това полято със сметана. Страхотна вкусотия е, повярвайте. Самата мамалига я „ запичат” на гърне и тя ухае леко на опушено. Не можах да я снимам така, както ми я сервираха, защото хората, с които бях, не можаха да се стърпят да не я опитат и набързо и развалиха формата :(. Колко пъти им казах, че румънците са известни с мамалига и малай, ама те не, та не.. не можели да ядат храната на прасетата. Разровиха набързо моята порция и после веднага си поръчаха и за тях.

……………………………………..

И понеже още съм на румънска вълна- ето няколко снимки от престоя ми там :)

В ЦЕНТЪРА НА БРАШОВ

 .ХОТЕЛ, СПЕРАНТА"

В РЕСТОРАНТА НА ХОТЕЛА- ГР. СИНАЯ

СЛЕД КАФЕТО СУТРИНТА

 С ШЕФКАТА СЛЕД РАБОТНАТА  СРЕЩА :)

 ВРЕМЕ Е И ЗА МАЛКО РАЗВЛЕЧЕНИЯ:

БРАН...ПО ПЪТ КЪМ ЗАМЪКА НА ДРАКУЛА

В САМИЯ ЗАМЪК :)

НЕ МОЖЕ И БЕЗ ШОПИНГ :)

И ТАКА...

ВСИЧКО, КОЕТО БЯХ ЗАПЛАНУВАЛА В РУМЪНИЯ, ГО СВЪРШИХ, НО ЕДНА ОТ ЗАДАЧИТЕ БЕ ДА ВИДЯ ТЕХНИТЕ СПЕЦИАЛИТЕТИ. И УСПЯХ :).

23 и 24 март 2012 г

ЩРУДЕЛ

   Рецептата за него е много стара. Научих я преди повече от 15 години,    когато работех в Рупското училище. Готвачката в стола Люси правеше от него за десерт на учениците. Хареса ми и поисках рецептата. Него снимах най- напред преди 8 години :)..

Беше 1 март  2005 г. След обяд пристигнах от училище с една купчина мартеници от учениците. Оставих ги на масичката в хола и набързо отрязах на дъщеря ми от щрудела, защото вече бе време за следобедна закуска. Налях и чаша мляко и цопнах двете неща до мартениците. Изведнъж пред погледа ми излезе кулинарна картичка и реших, че трябва да си направя снимка. Снимах и ми хареса. От този момент до сега  делото СНИМАНЕ НА БЛЮДА стана задължително.

ПРОДУКТИ:

3 яйца

1 и 1/ 2 ч. ч. захар

/ ако някой не обича толкова сладко,  нека сложи 1 препълнена чаша/

1/ 2 ч. ч. олио

3 средно големи ябълки- обелени, настъргани и изцедени добре от сока им

Днес използвах стерилизирани /в бурканче от лютеница/.

1 равна ч. л. канела

/ можете да промените количеството в зависимост от предпочитанията ви/

1 и 1/ 2 ч. ч. брашно

1 бакпулвер

орехови ядки- най- много да са 1 ч. чаша

малко олио- за намазване на формата/ тавата

малко брашно- за поръсване на формата/ тавата

пудра захар- за поръсване

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Яйцата със захарта разбивам с миксера на максимална степен. Намалявам на бавни обороти и изсипвам олиото. Слагам и обработените ябълки, а след тях канелата. Лъжица по лъжица изсипвам брашното, което предварително съм пресяла и смесила с бакпулвера. Накрая добавям и нарязаните ядки.

Получава се тесто като за кекс.

Намазнявам съда, в който ще пека щрудела. Поръсвам с брашно и изтръсквам добре формата. 

Изсипвам готовото тесто и пека сладкиша в предварително загрята на 180 градуса фурна в продължение на около 50 минути.

Изваждам го от фурната и го оставям 5 минути „ да си почине”, след което леко с ножа бъркам от всички страни на формата, за да се уверя, че се е отделил от нея. Обръщам го  и го поръсвам с пудра захар.

Моята препоръка е да проверявате за неговата готовност чрез боцкане с клечка за зъби, защото времето на печене зависи и от формата/ тавата/. Ако  тестото е разстлано на по- тънко, то ще се изпече по- бързо, но аз го пека във формата за кекс и за по- малко от 50 минути щруделът не може да се изпече.

Гарантирам ви един пухкав, сочен и ароматен ябълков сладкиш и най- вече- бърз и лесен за приготвяне.

.......................................................

Уточнение: Първата снимка е ясно кога е правена- през 2005 година, а останалите снимах днес по време на поредното му приготвяне, защото нямах поетапните стъпки :).

31 март 2013 г


Варианти за друг изглед има още.
В случая сместа е разделена на две и изпечена в отделни правоъгълни съдчета за кейк.

ЗИМЕН БЛАГ БОБ ПО СЕЛСКИ

      Така го приготвяхме някога на село, след като тате „ гътнеше” прасето.

Миналата зима реших да покажа на моя съпруг  що е селска идилия и заедно с него запретнахме ръкави да направим тази бобено- зелева манипулация. Обърнете внимание само колко е здравословна гозбата- та в нея има и свински пръжки / джумерки/ :).  Те са толкова блажни, тежки  и калорични, че не ми се мисли какво се случва в стомаха на човек след техния прием, но пък като се замисля, че някога нашите баби и деди са яли много често подобни храни, веднага се успокоявам.

Та… да си дойда на думата и да напиша необходимите

ПРОДУКТИ:

1 чиния свински пръжки / джумерки ги наричат в някои области на България/

около 300 г зрял боб

1/ 2 малка кисела зелка

2 средно големи глави кромид лук

3 сухи чушки

1 морков

2 домата от консерва

няколко скилидки чесън/ количеството нека да е по ваша преценка/

черен пипер

балканска чубрица

сух джоджен

червен пипер

1 дафинов лист

сол на вкус

3 с. л. олио

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Сварявам боба с дафиновия лист до омекване, а зелето нарязвам и запържвам /или запичам във фурната/ с олиото до готовност. В голяма тенджера запържвам пръжките с нарязаните на ситно лук, чушки и моркови, след което добавям и доматите. Пържа и бъркам до извирането на доматената водичка.

 Слагам изцедения бобец, а след него и зелето Пускам и обелените цели чесънчета и поръсвам гозбата с черния и червен пипер, стрития джоджен и чубрицата. Соля, ако е необходимо, защото по принцип соленото кисело зеле не позволява това. Задушавам и бъркам до пълното омесване на продуктите.

Сами ще прецените кога ястието е готово.

Уверявам ви, че такъв боб няма да намерите дори и в най- реномираните заведения. Пак напомням- не е здравословен, но пък е толкова благ и мазничък, толкова апетитен и ароматен, че ако си го топнете и с топла питка, а в чинийката сложите препечено люто чушле…или ще ми благодарите или ще ме търсите да ме биете :).

Наздраве от мен с чаша червено домашно гъсто руйно вино! :)

ОМЛЕТ НА ФУРНА С ПРЯСНО КОЗЕ СИРЕНЕ " ЖОСИ" И ПРОЛЕТНИ ЗЕЛЕНИИ

 В нашия двор отдавна се показаха лападът и киселецът. С нетърпение  чаках този момент и сега да  го пропилея ей така… от безхаберие ли?!. Няма как да се случи и затова вече няколко пъти готвих с тези продукти. Днес реших, че за вечеря ще направя омлет , но не пържен, а на фурна и не с твърдо краве сирене, а с прясното козе сиренце на „ Жоси”, което е с високо качество и истинско. Страхотно ухаеше омлетът по време на печене, а после как вървеше с бяло винцееее…. :).

 Можете да разберете само, ако си го приготвите, иначе няма как.

ПРОДУКТИ:

1 връзка зелен лук

10 листа от лапад

10 листенца киселец

стиска пресен магданоз

1 кофичка прясно козе сирене/ 150 г/ на „ Жоси”
5 с. л. олио
1 ч. л. червен пипер

Поливка:
3 яйца
1 ч.ч. кисело мляко
2 с. л. с лек връх бяло брашно

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Лука, киселеца, почистения от твърдите жилки лапад и магданоза нарязвам на ситно.

 Слагам ги в тавичка и ги задушавам във фурната, загрята  на максимална  температура, с олиото и сол на вкус за не повече от 6- 7 минути. Изваждам тавата и върху зелениите разхвърлям с лъжицата козето сиренце. Поръсвам с половината от червения пипер. 

Слагам тавата отново във фурната и запичам за 5 минути. 

Поливам зелениите със сместа от разбитите яйца, млякото, брашното и щипка сол, разбърквам леко с дървена лъжица, поръсвам с останалия червен пипер, намалявам на 250 градуса  и пека омлета в продължение на 15 минути до лек загар. 

Изваждам го и го оставям да се поохлади.

Сервирам го нарязан на големи парчета и задължително с него трябва да има беличко винце :)

................................................

28 март 2013 г 

ПОСТНИ ОРЕХОВКИ С БЯЛО ВИНО И ЛОКУМ

Представете си само как хрупат тези сладчици от орехите в тях и изведнъж по средата им се показва парченце ароматен локум :).

Подходящи са за хората, които спазват постите. В тях няма нито един животински продукт. Тези благинки са много бързи за приготвяне и доста евтинки като вариант за следобедно прихрупване на нещо сладичко.

За тяхната направа ползвах своята рецепта за локумки с вино, но добавих и орехи и ги направих под формата на топчета .

ПРОДУКТИ:

1 ч. ч. захар   

1/ 2 ч. ч. олио

1/ 2 ч. ч. бяло вино

1 непълна ч. ч. орехи

1- 2 ванилии

1 бакпулвер

щипка сол

брашно за замесване на меко тесто / количеството не съм мерила/

За плънка:

1 кутия ароматен локум

За декорация:

четвъртинки  орехови ядки

малко олио- за помазване на тавата

брашно- за поръсване на тавата

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Разбърквам с дървена лъжица захарта с олиото, виното, нарязаните орехи, ванилиите и солта. Започвам да добавям брашно и да примесвам леко с едната ръка. В част от него предварително съм сложила бакпулвера.

Истинското месене започва едва, когато съм получила меко тесто. Не го правя твърдо, за да не се получат ореховките корави.

Откъсвам парченце от него/ колкото големината на орех/, приплесквам го леко  на малка питка. В средата и слагам парченце локум и след това оформям топче. 

КОКОСОВИ РОХЛИ В МЕДЕН СИРОП

    Поредна импровизация , породена от това, че дъщеря ми обожава кокос, а аз- мед. Тестото знам от моя колежка от студентските години- Елза Златарева, но сега в него добавих кокосови стърготини и  полях сладчиците със сироп. Запазих името на нейните незабравими „ Рохли” и добавих още малко думички, за да бъде заглавието подходящо за   моите произведения :). Нищо сложно в приготвянето, нито пък съм използвала скъпи продукти. Просто това се едни благи топчета, които се разпадат и топят в устата. Нищо повече.

ПРОДУКТИ:

3/ 4 ч. ч. олио

1/ 2 каф. ч. мас

1 каф.ч. кафява. захар

1 каф. ч. гъст сок от  компот или сок от портокал / мандарини/

1 / 4  каф. ч. черешов ликьор

3 ванилии

1 ч. л. сода бикарбонат

1 ч. л.бакпулвер

1 ч. ч. кокосови стърготини

400 г брашно

1 яйце

 

За сиропа:

1 ч. ч. мед

1 ч. ч. кафява захар

1 ч. ч. вода

За поръсване:

20 – 30 г кокосови стърготини

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

В дълбока купа разбивам маста със захарта и яйцето. При непрекъснато разбъркване добавям олиото, сока от портокала, ликьора и  ванилиите. Съвсем накрая изсипвам  брашното,  което предварително съм смесила  със содата, бакпулвера  и кокосовите стърготини. Омесвам мекичко тесто, от което късам парченца и оформям топченца с големината на орех. Редя ги на разстояние в суха тава. 

Пека в предварително загрята на 180 градуса фурна до лека промяна в цвета  на тестото. Не ги препичам, защото тогава те не могат да поемат добре сиропа и не стават толкова мекички и сочни.

Малко преди да ги извадя прибягвам към сваряването на сиропа- мед, захар, вода.

Изваждам тавата с рохлите и веднага ги заливам  с горещия сироп. Обръщам ги веднъж- два пъти, за да поемат добре течността. Вече изстинали ги поръсвам с посоченото количество стърготини. Поднасям ги съвсем студени , даже престояли поне 5- 6 часа .

 10 ФЕВРУАРИ 2013 г

МАКАРОНЕНА БАНИЦА

Така или иначе макароните на фурна ги правя не с прясно мляко, а с кисело, което ме накара да си „ наложа” едни макаронки под формата на солена баничка. На вид ще кажете, че това са си баш макарони на фурна, ама не е точно така. В тях няма нито грам захар и се наблюдава някакво нареждане, та ако ще и само аз да си го виждам :). Другата разлика между едното и другото е, че тук сложих  и краве масълце и то не чак толкова малко количество. Има и набухвател, даже са два. Но да не губя време, а да разказвам…

ПРОДУКТИ:

1 пакет ПРАВИ макарони :) / от тръбичките/

200 г добре узряло сирене

1 каф. ч. олио

50 г краве масълце

4 яйца

1 кофичка кисело мляко

1 ч. л. хималайска сол

1 каф. л. сода за хляб

1/ 2 пак. бакпулвер

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Сварих макароните със сол и 3 с. л. олио и веднага след това ги промих в гевгир под студена течаща вода. Оставих ги да се изцедят.

Взех тава и я намазах обилно с олио. Разстлах 1/ 3 от макароните, върху които натроших половината сирене. Нарязах маслото на люспички и разхвърлях половината количество от него. Наредих друга част от макароните/ отново една трета от тях/ , а върху тях останалото сирене и масло. Дойде ред и на останалата една трета от макароните.

В купа разбих яйцата, добавих киселото мляко, останалото количество олио, солта и набухвателите и с получената смес залях наложеното.

Изпекох моята макаронена баница в предварително загрята на 200 градус фурна до получаване на приятен загар.

 Извадих я , оставих я около 15 минути, за да се отпусне малко, нарязах я и я сервирах.

Лично на мен ми харесва, а на вас дали ще допадне- съвсем не зная :).

ЗЕЛЕНИИ В МЛЯКО, СИРЕНЕ И ЧЕСЪН

Любимите ми зелении! Има ги вече в изобилие. Да не виждам месо, не ми се ще  и хич не ми трябва… зелено да има :).

Снощи приготвих това нещичко и то съвсем набързо. За половин час бях готова. Доста е вкусно и леко за вечеря. В него няма яйца  и брашно, нито тежки запръжки като при обикновеното приготвяне на копривената каша.

ПРОДУКТИ:

/ количество не уточнявам, кой колкото иска да слага… от всичко :) 

Сложете повече:

коприва- ако искате ястието да е с дъх на нея

лапад- ако обичате неговия вкус

олио или масло- ако обичате по- блажно

кисело мляко- ако предпочитате  ястието да е по- млечно

сирене - ако обичате солено или извара- ако държите да се храните по- здравословно

чесън- ако държите да сте здрави и ястието да е уханно

копър- за да има по- свеж аромат блюдото

сол

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Измивам и сварявам копривата, изцеждам я и я накълцвам. Задушавам нарязания лапад в повечко мазнина. Отстранявам го от огъня и смесвам двете зелении. 

Добавям киселото  мляко/ количеството му е по ваша преценка в зависимост от това каква гъстота желаете/. Слагам натрошено сирене или извара и овкусявам с накълцан чесън и свеж копър. Соля само, ако е необходимо.

ПОСТНА ЯХНИЯ С ЛАПАД И ГЪБИ

Една лека, много обикновена и сезонна гозбица, подходяща за спазването на Великия пост. Полезна е и заради съдържанието на пресния лапад, който вече расте по дворовете ни.

ПРОДУКТИ:

500 г  печурки

3 средно големи глави кромид лук

1 конфитюрено бурканче с домати

същото количество нарязани и замразени чушки от фризера

1 купа пресен лапад/ около 300 г/

1 ч. л. червен пипер

щипка- две черен пипер

7- 8 с. л. олио

сол на вкус

шепа копър

шепа магданоз

2 ч. ч. вода

2- 3 с. л. брашно

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:

Нарязвам гъбите и лука на по- едри парчета и заедно с чушките ги задушавам за около десетина минути в мазнината. Соля на вкус.

 Добавям червения пипер и  разбърквам добре. Слагам нарязаните  лапад и домати, които  запържвам  за кратко. Наливам водата и оставям гозбата да къкри до омекване на продуктите. Правя брашнена кашичка, с която сгъстявам консистенцията на ястието. Овкусявам с черния пипер и  зелените подправки и сервирам топлата яхния с препечени филийки.